Всеки един засегнат от  хранително разстройство човек, изпитва симптомите на

Всеки един обиден от  хранително разстройство човек, изпитва признаците на нарушаването  по собствен личен самостоятелен метод, като постоянно се случва да минава от един тип хранително разстройство към друго или да пък съвместява припокриващи се диагнози. В тази секция сме се пробвали да дадем къса информация за най-често срещаните признаци и последствията от главните типове хранителни разстройства, като несъмнено отчитаме обстоятелството, че протичането и последствията са строго самостоятелни и варират от човек до човек, по тази причина и считаме, че самостоятелния метод към лекуването е основен за успешността му.

Често  в обществото битува вярването, че питателните разстройства са умишлен избор за метода на живот. Точно противоположното на това  схващане – те са съществено и постоянно съдбовно по своя край разстройство, което предизвиква съществени нарушавания в държанието във връзка с храненето и храната у засегнатия.  По-долу са показани трите най-често срещани хранителни разстройства.

Анорексия невроза

Много постоянно хората, страдащи от анорексия невроза смятат себе си за цялостни или с наднормено тегло, макар че обективната действителност демонстрира друго – те са с тегло доста под нормата. Контролът върху храната, тежестта и всичко обвързвано с нея се трансформира в обсесия за страдащите. Те нормално мерят своето тегло по няколко пъти дневно, прецизно наблюдават количеството погълната храна, размерът на порциите, калориите в тях и много постоянно употребяват извънредно дребни количества от избран тип храна, който те считат за „ разрешен “ или най-ниско калоричен. Част от страдащите от анорексия невроза, също по този начин имат епизоди на неконтролируемо преяждане, последвани от „ изчистващи “ държания, чиято цел е да освободят тялото от признатите калории и да лимитират натрупването на килограми след преяждането. Такива държания са да вземем за пример рисково съблюдаване на диета през идващите няколко дни, доста интензивно правене на извършения и спортуване, потребление на диуретици и разхлабителни, самопредизвикано повръщане.

Анорексия невроза се характеризира най-често със следните признаци:

• Непрекъснат блян към реализиране и поддържане на прекомерно слаба фигура по всевъзможен вероятен метод и отвращение за поддържане на обикновено и здравословно тегло за възрастта;
• Много мощен боязън от напълняване и хранене;
• Нарушена визия за облика на тялото – нормално то се вижда като цялостно и с наднормено тегло без обективно да е такова;
• Самооценка напълно основана на външен тип и най-много на килограми;
• Отричане на сериозността на болестта и отвод да се одобри, че то води до съществени физиологически последствия за организма и нарушава здравето;
• Изключителен надзор върху храненето и усвояване на минимални порции храна.

Последици от анорексия невроза:

• Остеопороза;
• Анемия;
• Чупливи нокти, слаба коса;
• Суха и жълтеникава на цвят кожа;
• Растеж на косми по тялото (с цел опазване на топлината);
• Запек;
• Ниско кръвно налягане и пулс;
• Увреждане действието на сърцето;
• Мозъчни увреждания;
• Спад на температурата на тялото, изпитване на мраз съвсем постоянно;
• Постоянна отмалялост и отпадналост;
• Безплодие.

Булимия невроза

Страдащите от булимия невроза постоянно изпитват повтарящи се епизоди на изразходване на прекалено огромни количества храна, като през това време те губят чувството си за надзор върху обстановката и епизода. Тези епизоди на преяждане са последвани от дейности, целящи да компенсират преяждането, като самопредизвикано повръщане, корист с диуретици и разхлабителни, постене или съблюдаване на прецизна диета, прекалено правене на извършения и спортуване, както и честа композиция от нагоре описаните дейности, които ще назоваваме цикъл „ преяждане – пречистване “ по-нататък.

За разлика от страдащите от анорексия невроза, хората, страдащи от булимия нормално са с обикновено, здравословно тегло за възрастта и растежа, даже някои от тях са с тегло леко над нормата. Но също като индивидите, с анорексия невроза, те изпитват боязън от струпване на килограми, желаят да отслабнат и са извънредно сериозни и захласнати от формата на тялото и тежестта си. Обикновено, страдащите от булимия се пробват да запазят булимичните си епизоди в загадка, защото те са съпроводени от възприятие на омерзение или позор. Цикълът „ преяждане – пречистване ” може да се случи на съвсем всяко място, с периодичност от няколко пъти седмично до няколко пъти дневно.

Най-често срещаните признаци са:

• Наличие на цикъл – усвояване на доста храна, пречистване посредством повръщане, спорт, недояждане по-късно в продължение на дни, корист с разхлабителни или диуретици;
• Натрапчиви мисли за храна и диети;
• Самооценка основана на формата на тялото и теглото;
• Колебания в тежестта, свързани с периодично повтаряне на интервалите на преяждане и интервалите на пречистване или диети;
• Осъзнатост във връзка с проблематичния метод на хранене;
• Депресивно въодушевление, усеща на позор и вина;
• Социално уединяване, изключително в епизодите на преяждане;
• Склонност към приложимост на алкохол.

Последиците от булимичните епизоди включват:

• Хронично възпалено гърло (поради повръщането);
• Подути слюнчени жлези;
• Износен зъбен гланц и чувствителни зъби;
• Проблеми със стомаха (гастрит, язва);
• Обезводняване заради повръщане или корист с диуретици;
• Електролитен дисбаланс

Компулсивно преяждане

Компулсивното преяждане се характеризира със загуба на надзор върху храненето. За разлика от булимия невроза, тук епизодите на преяждане не са последвани от “прочистващи ” държания като повръщане, извършения или диета. В резултат на това, страдащите от компулсивно преяждане постоянно са с наднормено тегло, което ги слага в групата на застрашени от развиване на сърдечно-съдови болести и високо кръвно налягане. На психическо равнище те също изпитват високи равнища на дистрес, позор и виновност, поради епизодите си на неконтролируемо преяждане, което в техния случай може да докара до още по-чести епизоди на преяждане.

Симптомите включват:

• Изяждане на неизмеримо огромни количества храна за закрепен интервал от време;
• Продължаване на храненето даже и след възприятие за ситост;
• Хранене без възприятие за глад;
• Бързо усвояване на храна по време на епизодите на хранене;
• Хранене до степен отичане и физически дискомфорт;
• Хранене сам/а, с цел да се избегне срама от поглъщането на огромни количества храна;
• Правене на опити да се съблюдава диета без триумф и понижаване на теглото;
• Чувство на позор, дискомфорт и виновност във връзка с храненето.

Инфо: http://psiholozi.com